Поменът е един от начините с които отбелязваме, че не сме забравили своите почнали близки. В християнския календар има няколко такива големи Задушници, които са своеобразен акт на преклонение пред паметта на любимите ни хора, които вече не са сред нас. Една от най-големите е Ахангеловата задушница. Можете да я срещнете в различните краища на страната като Рангелова, велика задушница или Хрангеловото одуше. Посвещение и към загинлите войни носи още призванието на архангелова задушница като „мъжка“. Този голям християнски помен се отбелязва на точно определен ден. Датата може да не бъде всяка година една и съща поради това, че се отбелязва винаги първата събота преди Аргангеловден. Съботата е ден на покойниците и именно в събота се честват всички Задушници и помени.

Смята се, че този своеобразен празник напомня за това, че божиите ангели стоят неотлъчно и се грижат за душите на близките ни починали хора. Православните храмове правят литургии, в които се отправят молитви за мир и спокойствие на душите на починалите. Паленето на свещи е част от ритуала и символизира вярата ни във възкресението. Огънят е в символиката на безсмъртие и светлината, която душите следват след напускането на живота на земята. Архангелова Задушница се отбелязва с посещение на гроба на покойниците, неговото почистване и поднасянето на цветя.

Като друг ритуал от празника, посветен на починалите е също така и поливането на гроба с червено вино. Използването а дима от тамян пък се свързва с молитвата, която отправяме към божиите ангели, които се грижат за душите на близките ни. Вярата в безсмъртието е повод за честването на Архангеловата Задушница. Освен традиционните ритуали, които се спазват от роднините на починалия на гробището се раздава и храна. По стар български обичай задължително присъстват хлебни изделия,жито, сладки и бонбони. Житото се свързва с възкресението и то присъства не само при честване на големите поклоннически празници, но и при отбелязването на годишнини от смъртта на покойника. Виното също е задължително. Първият залък и първата глътка се поставят върху гроба на покойника. Тази традиция показва нашето отношение и поклон към близките за които тъгуваме. С поднасянето на храна на гроба изказваме това, че те не са забравени и винаги са в сърцата и мислите ни. В знак на съпричастност към болката и на останалите хора, които отдават почит на близки, приятели и роднини на съседните гробове се раздава храна и на тях. Изричат се думите „Бог да прости“. Счита се, че Архангеловата задушница е не само силна вяра в християнството, но и в самото възкресение на нашите близки и любими хора.